28 февр. 2008 г., 17:56

Пандора 

  Поэзия » Любовная
1132 0 26

 

Когато те създавах, се проклинах.
(Дъхът ти ме изгаряше до кости).
Извайвах те от магнетична глина
(а тялото ти молеше за още...).

Създадох те по-равна на богиня
(Откраднах от съня за твойто име).
Така и не разбрах кога замина.
Далече си... И от това... боли ме.

Пренасях те през огнени пътеки
(в кутия си затварях страховете).
По въглените бе със тебе леко
(все мислех, че си дар от боговете).

А те чрез теб на мене са мъстили
(за силата да гледаш към звездите).
И вместо мен дано са ти простили
за огъня, дамгосал те в очите.


28.02.2008 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??