Брей, леглото се тресе –
дърпам тънкото перде:
нашият панелен блок
с упоритост на булдог
из земята си оре –
пори я – като в море.
Никого не бута, цял
мина спящия квартал.
Изтъпанчи най-отпред
сивичката си снага –
горда къща сгърби, брат,
то не къща, а палат.
Сам си мястото избра.
Бягам? Не, благодаря!
Днес решил е – и върви,
утре – виж,
че полети!
© Калина Стоянова Все права защищены