Пантеон

23 авг. 2012 г., 09:53

Поэзия

417 0 0

Черни облачни рифове,
осеяни с мъртви корали.
Звездите са тъжни. И безработни.
Луната и Слънцето
са бледи проекции.
На безжизнените идеали.
Писателите ни са страхотни.
Но ако можеха да говорят...
За да не правим корекции.
На всяка окръжност се губят –
по още няколко стотни.
След битка с живота не дават медали. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пантеон

Искате да прочетете повече?

Предложения