24 авг. 2017 г., 20:40

Пантофка 

  Поэзия » Свободный стих
365 1 8

Чувствам се понякога...
като пантофка...
продупчена...
от палец...
с нокът мръсен!

Като евтина жена...
забравена...
на околовръстното...

чувствам се като...
молив използван...
в края на живота си...
изхвърлен в кошчето...

като стар чорап-сираче...
забравен в гардероба...
тъжна работа...

 

понякога 

ненавиждам я съдбата!

© Христо Манчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз Христо!!!Пиши и пиши!!!Даже хан Омуртаг го е разбрал!!!Това остава!Поздрави!!!
  • Благодаря Хари.. Благодаря, че ме разбираш.. повечето човеци не могат .. Обичам Те приятелю! Благородно и по мъжки
  • В толкова малко редове,много сравнения и послания,за кото не бих се сетил,а те са пред нас в живия-живот!Поздравления,Христо!!!Наистина си уникален,което е хубаво!!!
  • Никой не бива да се чувства така... Но и на мен ми се е случвало... Ще мине!... Поздрави за искрените стихове, Христо!
  • Обичам ви приятели.. просто ви Обичам ..
  • Понякога съдбата е голяма кучка.
    Но, Стойчо много добре го е казал.
    Поздрави. Горе главата.
  • Щом чувстваш, значи си жив!Не унивай,гледай напред!Искрен до болка!
  • Съдбата адаш не можеш да я обичаш или ненавиждаш, тя.... просто е съдба. А много често ти се струва че вече наистина си в края на живота, а всъщност започваш ново начало. Повярвай ми приятелю, знам го по себе си. А дали си заслужава, това вече е друга приказка.Поздрави!
Предложения
: ??:??