12 мар. 2006 г., 01:14
Светлините на града
тъй пошло и прозрачно
почва този стих с редове,
подредени еднозначно...
Като лампите по булевард
прави с кристалните си глобуси,
подредени като на парад ...
А не е ли ви питам аз?- Парад....
Човешката душа-прикрита тя
веднъж от черен мрак-
потънала в тъга,
а в друг период весела, дори добра... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация