16 апр. 2007 г., 12:09

Парадоксът на самотните рози 

  Поэзия
764 0 17

когато те целувам
дъхът ми спира
и ще умра
но не отделям устни
когато ме целуваш
отива си сърцето ми
затихнало отново
и сякаш му харесва
така уверено да чезне
дали не копнее
да се отдаде
на самотата
на небитието
като спасение и участ
като слава
самотен съм
не като теб
защото ти си роза
самотна роза
ти не бодеш
а аз не мога
да не бода
не мога

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??