25 янв. 2016 г., 19:58

Паралелности 

  Поэзия
5.0 / 2
551 1 0
Чистата любов се къпе във поезия,
а чистата поезия - в чиста болка.
Но болните души крепят се на протези,
които ни напомнят точно колко
"съзнателен" е всеки грешен избор,
когато спусъка натискаме с автоматизъм.
Събития доизграждаме и давим
невинните в океан от мистицизъм.
А може би невинни всъщност няма -
само своята вина неосъзнали.
В очакване навреме, че ще ни събудят,
за да не паднем в жертва на "идеали". ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Все права защищены

Предложения
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...

Ещё произведения »