12 июн. 2010 г., 13:47
С дивашката си радост главите им насичаш,
безброй разкъсани тела
и с тях в гнева си ти се вричаш.
Хилядите безгръбначни
лазят по земята,
пръска те кръвта им черна,
прерязани са им гърлата.
Погледът им грозен те отвращава,
но обезобразеният им вид те задоволява.
Безмилостна болка ти им предричаш
и с последения дъх,
в смъртта ги завличаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация