АниИванова-стихове (Ани Иванова)
192 58
5 июн. 2021 г., 08:18

Пареща душа 

  Поэзия » Другая
225 1 3

Понякога се питам аз ли
светът го виждам променен
или животът ми поднася
все болки някакви на мен.

 

Понякога съвсем различна -
несъвместима с този свят,
по пътищата криволича
и дни безлични се менят.

 

Дали от тишината вкъщи
аз свикнах с нея да мълча.
Денят пристига все намръщен
с проблеми пълен да реша.

 

И само в стиховете мои
разкривам пареща душа.
Пространство в тях намирам свое
макар и късно през нощта.

© Ани Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви мили дами. Миленка, трогната съм от посвещението. Приповдига ме и ме стимулира да продължа да пиша!
  • Посвещавам ти това стихотворение, с радост

    Слънчева лиричност

    на Ани

    Чувствителната струна
    на твоята душа
    щом слънце я целуне,
    (навярно не греша)
    извираш в стих лиричен -
    нежна и добра,
    светът е безразличен
    по-често е корав,
    по-често е себичен,
    суетен и неправ
    и след мамона тича
    с прелекомислен нрав.
    А ти си извор бистър,
    калта не му я щеш,
    стихът ти се разлиства
    и свети като свещ.
    Погалва ни душите
    и болката теши,
    и скърбите ни скрити
    ще ни ги утеши.
    В земята поетична
    живееш и растеш.
    Светът – растяща тиня
    не ще те разбере.
    Но стиховете сееш
    – любов и светлина
    и в любовта си грееш
    с небесна ведрина.
  • Хареса ми! Пожелавам повече вяра и позитивизъм.
    А иначе, да - поезията често е нашето спасение/бягство.
Предложения
: ??:??