От врабченце перо и сълза на самотно гаврошче,
дето всички наричат пройдоха, крадец и гамен,
взех и мъничко цвете, светът ни е толкова лош, че
да го сгрея за миг и усмихна се падна на мен.
Рошав вятър преви до земята чак тънките клони.
Избери си, ми каза от всяка боичка по лист.
После заедно с теб ще летим и мъглата ще гоним,
да осъмне площадът от стъпки и погледи чист.
Ще помоля пазача на парка да пусне фонтана,
всяка пръска ще бъде паричка една, за късмет.
Аз ще спра край петуниите, листче от цвете ще стана,
сладък дъх ще съм, нежен... И всичко ще бъде наред...