14 нояб. 2015 г., 19:12

Парижка (п)есен 

  Поэзия
493 0 0
Животът е дъга със сиви очертания.
И дните пазят нейните контури.
В небето нощно скрити са послания
под звездните искрящи абажури.
Ала на сцената все пак се спуска тихо
завесата след всяко представление.
Смъртта играе в него главна роля
и спъва всеки опит за спасение.
Души обречени висят над бездна черна.
И страх ги е да се огледат в нея.
Обаче зърне ли ги малко по-отвътре,
светецът друга песен ще запее. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Все права защищены

Предложения
: ??:??