28 февр. 2021 г., 08:38

Пасажи 

  Поэзия » Любовная
508 3 6

Накъсах мисли на пасажи,

прочетох ги в очи на много,

но чувствата си ги запазих,

това съм аз, а те са лого...

 

Измих петната от предишни,

редувах "изворна-чешмяна",

но минералното ти "Сбогом!",

лекува като нож във рана.

 

Напих се с обич много чиста

и пясък в бъбрека изринах,

но във сърцето ми пресъхна...

Камили няма, но пустиня...

 

И нощите си подарявам,

но не на други, пак на мисли,

че утре сутрин като ставам,

пасажите да са ми бистри...

© Йордан Ботев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??