Пасианс

5 окт. 2004 г., 18:31

Поэзия

1270 0 0

Последен акорд от любовен романс.
С вой тишината пристъпва.
Тестето разбърквам за нов пасианс,
а картите - стари са - същите...
Дама спатия с очи ме опива,
а аз с безразличие кимам.
Да, беше някога - страстна магия
и картата следваща вземам.
Русо каро се усмихва наивно,
спомени в мен пак се смеят.
Весело беше, дори и намигам,
от радост очите синеят.
Купа забързана гледа прозрачно,
аз също спомени нямам,
беше отдавна - миг еднозначен.
Къде ли, кога ли е станал?
Картите свършват, а уж са тесте.
-Преброй ги! - в мен болката вика.
Ненужно е - зная много добре,
изгубих любимата пика.

Пасианс

Свързани произведения

Комментарии

Предложения