22 сент. 2019 г., 07:59  

Пастир 

  Поэзия
648 12 32

 

Овчарят лежеше в поляна на края на юни, 

с две сухи тополи отколешен път и река.  

Бе паднал в тревата и кацнаха две пеперуди.

Две фигурки луди под сянка на облак летят. 

 

Над сивата шапка трептяха тревите в омая, 

от дългия поход на дивен галоп от сърни,  

разтапяше слънце на силните длани събрало,

снежец от акация и ято небесни щурци. 

 

Повейна се вятър, сънува овчарят жена си, 

със стон долетял от ребрата на млада гора. 

Тя милва челото му морно, усмихва се, плаче 

и крие в престилката хляб и студена вода.

 

Животът немирник е седнал до тях и ги гледа

две фигури бледи, под сянка на облака спят. 

Той каза: - Пастирю очакваше тази неделя,  

но взе само обич и вяра за другия свят.

 

 

© Силвия Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??