Кукна слънце в свода,
кука лес. Пече.
Облаче поброди –
ръсна път, дръвче.
Рукнала речица
с рибки, край липи,
рипна ръченица
и снега топи.
Щъркът драг в гъстака
пакна: трака-трак!
Жаба в мочурляка
квакна: Как е? Как?
Как да е? Нехладно
и несухо. Не!
Малко е на гладно,
малко терсене.
Шарнали поляни,
буйнали треви.
Зайци, вълци, врани –
щурнали глави!
Плувнали юрдечки,
златнали пчели.
Хора, бубулечки,
бръмнали коли.
Галнал топъл вятър,
боднал пух – сърби!
Пъпнал свят – по-свят ли?
Пукна ще? Не би!
https://www.youtube.com/watch?v=-RDjX6Hjb3c
© Мария Димитрова Все права защищены