катеринарина (Катя)
331 972
28 мая 2007 г., 08:05

Патриархат 

  Поэзия
503 0 3

Прекалил ли е животът с лъжеистини?
Само с дума ме потулваш в тъмнина.
Уморих се от лъжливите си пристани...
Да слепея, че топя се  в самота!

Младостта или съдбата, или себе си
да виня, че съм залутана в съмнения!
Ти ми хвърляш безразборните си ребуси
и греша ги! После прося извинения!

А повярвах, че си сбъдване на всичко,
лъч любов в обърнатия свят!
Случи се безумно прозаично -
обрече ни един ПАТРИАРХАТ!

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??