И пее песента –
на седем преки
е детството…
Щастлива певица!
Поисква,
отива,
цъфти…
А моето детство
е в мен…
Постоянно…
С хората –
живи или не дотам…
Които понякога
срещам и днес –
сенки в реалността,
бледи образи
в счупеното огледало
на детството…
Обратен път
няма…
хххх
Приложна математика –
нула
на степен
каквато щеш…
Все нула.
А сама да подскочи
на степен
себе си,
нула…
В нищото дупка…
Не от мен –
доказан житейски закон…
П.П. Ако някой знае как - да ги свърже с истинските стихове на Патриция.
© Георги Коновски Все права защищены