12 февр. 2007 г., 17:12

Патриотична носталгия 

  Поэзия
978 0 3

Патриотична носталгия

 

 

Бяха славни години,

бяха златни времена,

но сега са руини

старите ни знамена.

 

Споменът едва трепти,

а в днешния потомък,

миналото не блести –

нима блести отломък...

 

И в плен на зла забрава,

отминава ден и век

и сякаш в таз държава

няма български човек!

 

Кой си спомня още днес

заветът на Кубрата,

кой си спомня дълг и чест

кръвта за тях пролята?!

 

Где е чашата на Крум

и мечът на Симеон?

Вси вървим по кален друм,

сред тъма и робски стон.

 

Гордото ни име бе

скала гранит в земята,

пламък в родното небе –

наследство за децата.

 

Но какво направихме

наследниците скъпи?!

Родното оставихме

позор да го настъпи!

 

Себе си забравихме,

ала дотам не спряхме,

своя срам прославихме –

срамът си не видяхме!

 

Затова ли Аспарух,

първи кървите проля,

за да може тоя дух

поруган да е сега!!

 

 

 

Спри! Виж се, българино!

Виж престъпния си грях!

Ти клета си, Родино,

що обрекохме на крах!

 

Няма я оназ любов

към името ти свято,

всичко е фалшив обков

от веч ненужно злато!

 

И вее се роден флаг

със три прекрасни цвята,

а всъщност – безцветен мрак,

души, гнети сърцата.

 

Бялото е за мира,

а брат убива брата

и с покварено “Ура!”

погубва си душата.

 

Зеленото навява

плодът и красотата,

а родния тъдява

нехае за земята.

 

Смелост, сила и кураж

червеното бележи,

но красив са те мираж,

факт – алчните кроежи.

 

Пред сенки мрачни с рога,

след слънчева ария,

между “преди” и “сега”

линее България.


© Венелин Стоичков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Тревожни дни, велики дни!
    Прекарвал ли е друг народ такива?
    Триумфи, слава! – а сърцата ни
    змия гризе, отрова в тях излива.
    И хищни птици яростно кълват
    меса ни живи, кръв струи от рани...
    Затуй ли нашите свети герои мряха-
    да бъдем грабени, разкъсвани, обрани ?
    Българийо, треперя с твоя гнев!"
  • Чудесно си описал цялата ни история от А до Я!
    И макар и тежък, стихът ти буди размисъл!
    Поздрави!
  • Прекрасно посвещение за родната ни България!!! Поздравявам те за жлъчния тон, за така добре описаната действителност, за сравнението с миналото и днес, и определено - за художествената му стойност. Браво!!!
Предложения
: ??:??