bardluna (Геновева Цандева)
91 550
16 мая 2009 г., 09:27

Паячето 

  Поэзия » Любовная
770 0 7

ПАЯЧЕТО

 

Едно паяче заядливо

тъче дом на телефона.

И ми става криво,

че гласа ти зазида

под ефирния покрив.

Хитро е. Знае:

чужд дом не пипам.

Тъче и нехае,

че аз се опитвам

да сменя цветовете

на светофара,

да счупя стрелките

на сетивата,

почувствала,

че се втурвам след теб

в забранената улица...

 

Оплетох се в мигове,

безвъзвратно изпуснати.

Телефонен живот.

Паяшки ми работи...

© Геновева Цандева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Надявам се някой да ми я скъса...Поздрав!
  • Хубава стихопаяжина си оплела!
  • Месечинке, А си слезла на Земята-А си изгорила някой...Никой не те гони-напротив-Прегръдка от Зем!
  • Много симпатично. Кефи ме.
  • Я, че кякъв ми е стилът?!: Исках и аз малко да походя между хората,Зем!
    Само дето не ми харесват правилата на поведение по житейските улици.Гоните ме, значи, на небето!))))Благодаря ви!
  • Не е дадено Луница на Земята да слиза, Гени...Права е Елица ,че не ти е присъщо, но това лирично признание ме разби! Толкова влюбено и човешко...Зем.
  • Някак не ти отива този стил.
Предложения
: ??:??