Изкуственият интелект ще ни превземе,
защото сме се хванали за нищото.
Създаваме изкуствени проблеми,
умишлено не искаме да виждаме...

Не искаме да мислим по човешки,
защото леснотията е ласкава.
Осъждаме житейските си грешки
с нахлупени от интереси маски...

Дали обаче крием интереси
в позите, които демонстрираме?
Оплетени в житейските завеси,
от слънчевият лъч сме абстрахирани...

Следваме ненужни интуиции
и подражаваме на непонятното.
Ранени от двуострите езици,
мечтаем вече и със страх за някога.

Животът ни – изкуствено натрапване,
превръщаме в наложена химера.
Мечтата паяжясва във очакване
утрешният ден да стане вчера...