С теб съм. Тялом и духом, глупаче.
Ти си кръстът на моята Библия,
скрито в къща от шепа петаче,
първа в мен и последна религия.
Сутрин с врабчова сянка те следвам
зад крайпътния гребен на хората.
След обяд съм кафе - черна нежност,
приютило в утайка умората.
Вечер книга съм в твоите длани,
кротко чакаща да ме разлистиш.
С глас, пресъхнал от мокри желания,
те люлея до сън, да притихнеш. ...