Пазете се от поети!
Седя в несвяст на плочника пред къщи.
Главата ми е дала на „заето“.
Единият галош натъй е тръшнат,
забрадката ми - смъкната до раменете.
Недейте ме разпитва кво се случи!
От стреса, чак не знам къде се дянах...
Седя, дъхтя - същинско бито куче.
(Ама, каква се пръкнах и аз такваз забляна!)
Таман козите хванах да прибирам,
до портата ми спря един поетин.
Че кат захвана да ми рецитира -
директно ме халоса баш през коленете!
Така ме замаи ваджишки дявол,
че вкарах ли козите, чак изключих.
На пейката захелкнах само вляво
и зяпнах ококорена та го заслушах.
Едни ги захортува за любови
и сладки-медени ги издокарва -
ме джасна във мечтание такова,
че чак ченето ми увисна да му вярвам.
Не помня хич, като кога е тръгнал -
с поезия кратуната ми се напълни.
И някой си бушон ще ми е гръмнал,
защото цялата омекнах като вълна.
Седя и мигам като мишка в трици,
ушите ми предават на тирета.
Бетер били поетите от терористи!
Сакън! Дано не срещате! И много се пазете!
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ей, Рег, направо ме "халоса ф кулинети" с този стих!!! Благодаря за усмивките!!! Ша са варда!
-
Е, много се смях... повервай ми!
-
Весел празник!!! -
и я увиснах, ма от изнинада,
че то си верно, туй дет го хортуваш
мартинките триперят,
умът се люшкъ,
упасни съ пуетите,
в сърцето ти когит
от суетъ се прицелят !
***
Мноу убаво стихотворение
лудостъ ти е довела
Усмихна ме, Регина, поздрав! -
То пак дубре, чи сал чинету ти увисна!
Пунежи... ни учаквъх тъй дъ'й края,
чи можиши след туй кузи да липсват.
На метър с'са разминала, ма как,
и аз ни зная!
Стра'отно, бра'о, бра'о, Рег!!! -
Ми на!!ЗакО си мислиш чи са жалвам?
Убърка ми ептен пурядъка!
Зафанала са бях кузи да фкарвам,
то клепам тука са излагами...
Ни крак, и ни ръка ни моя да пувдигна,
съм са путпряла на дувара...
Испълних са с пуензия и мигам,
на три и пулувина мааму стара!
Аман! Бактън-кандън ут тес пуети!!
На дармадан напраиха ми чуфствата!
Зимети най-накрай ги забранети,
чи ми пувисна чак и фустата...
------------------------------
Мирси на сичкити, дету ми пручетаха прустутията, и ша ма прущавати, ма баш неска ма наскачаха лудичкити...
Мирсим многу!! -
Да са увардиш, думам, ша йе късну.
И яс тъка сглупявих преди времи.
Закоту ут пуйезиа ми фтръсна,
прит тиливозора сида и дрема.
Ма убау й да зяпаш кът замаян
в идин икран, пудобин на индигу.
И разни ора мръсни раб'ти праят...
На трети март ни тури’а „Пут игуту”.
Дискавъриту ногу ма обучи
да знам, чи рибити- балон са праят,
чи могат да облайват къту кучита,
дури акулити фъф окияна...
По Тиви травъл достичка пътувам.
У наши селу ми йе някък тесну...
Либови ли? Да ги изтръшка чумата!
Кугат пливя йе дваж по интиресну!
-
Радост!!!!
Харесвам почерка ти... -
Все едно си представях как Георги Парцалев(вечна памет)
рецитира и щях да умра от смях, весел празник и на теб, мила Рег!!! -
Ех, Рег, да беше окнала преди двайсетина годинки... Ама нищо, барем се посмях - от сърце! Поздрави и светлина!
-
амчи то да съ вардим, мъ кът немойм са уварди,щто дъ чиним-ката ден ми долазнува у портата,та ми глъвътъ омайнува и немоем си го събра акълот, ама нейсе
-
Усмивки и за теб! Христос воскресе!
-
с обич, Регина.
Светли дни ти пожелавам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
