От ступор и мълчание, от порив,
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие.
Нямам ред и нямам нищо за изказване.
За кратко съм гост, не приготвай нищо,
не отваряй вратата на изгубени спомени.
Докато в тебе съм части от друг,
в себе си изначално се подреждам,
заплетена нишка в заплетен живот.
Надничам от всяко твое уморено стенание. ...