... И нека тук се знае, нека помнят всички,
и нека време трае, нека пеят птички.
За времената наши, изковани от стомана,
за стоновете страшни, хванали ни във забрава.
От книгите обемни в злато обковани,
от историите земни, по страниците им събрани.
Сипят се като водата, словата тъй изтичат.
Сипят се към реката и в умовете те се втичат.