16 окт. 2010 г., 23:05

Печал... 

  Поэзия » Любовная
772 0 3

~&~*

 

Небето тихо пак въздъхна

 

И в дланите ми днес Сиротно

Спря...

 

НЕБЕТО ЗАРИДА!

 

Бездомно~*

 

ТЪЖНО...

 

На мойта гръд

Положило глава

 

~&~*

Очите му-

Бездънна яма...

Във моите очи

ИЗЛЯХА СЕ~

 

ПЕЧАЛ!!! ~&~*

 

Ръцете му...

Аааххх~

КАК ПРЕГРЪЩАХА МЕ САМО!!!

 

Едни ръце...

ТЪЙ ЖАДНИ~*

 

Тъй гладни...

ЗА ЛЮБОВ!

 

За Ласка-

Увита в топъл облак

Изрисуван...

 

ИЗЦЕЛУВАН~*

Изплетен шал

С УМИРАЩИ ОТ СТУД

Цветя...

Прегърнал гола женска плът

~&~*

 

НАКАЗА МЕ...

Ти всъщност~*

ТУЙ МИ ОБЕЩА...

Да страдам

 

ДОРДЕ ЖИВА СЪМ...

 

В СТРАДАНИЕ

ПРОКЛЕ МЕ...

 

Да тъна

В НИЩЕТА!!!

 

И случи се...

 

Стоя с Небе

Във скута ми...

ПРОКЪЛНАТО ;(

СТУДЕНО,

НЯМО~

 

А уж обагрено

В ЧЕРВЕНО Е!!!

 

КАКЪВ Е ТОЗИ СТУД!!!

 

И КАК САМОТНО СТЕНА...

Потънала във кърви...

В ТЪМНА ЯМА!!! ~*

 

ОЧИТЕ МИ...

 

ОЧИТЕ ТИ,

НЕБЕ...

ЖЕЛАНИЕ БЕЗ ВЯРА~*

 

ИЗЛЪГАНИ!

 

ИЗБОДЕНИ ОЧИ ;(

 

НЕ ВИЖДАТ ТЕ,

А САМО СТЕНАТ!!!

Безмълвно искащи...

 

УПЛАШЕНИ!!! ;(

От ТЕБ, НЕБЕ!!!

Че лепнеш в кръв

И СИ ТОЛКОВА СТУДЕНО!!! ;(

Смърт.

~&~*

 

 

Обагрих скута си~*

РЪЦЕТЕ МИ

В ЧЕРВЕНО ДНЕС ГОРЯТ ;(

 

 

Едно Небе...

В нозете ми

Ридаещо

ПРОСТЕНА!!!

 

Потърсило УТЕХА

В СКУТ~

Хляб и Вино...

Плът и кръв

~*

 

Цапаща ръцете Ти,

НЕБЕ!!!

 

НАПОМНЯЩА ТИ ДНЕС~*

За мене...

 

Една жена, останала

На Тоз...

Тъй мрачен,

Тъй страшен,

ПЪТ...

 

ОБАГРЕНА В ЧЕРВЕНО

~&~*

 

 

ЕДНО НЕБЕ

В нозете ми...

Ридаещо

Днес горко

Спря~

 

Очите ми...

Бездънна яма~

 

ИЗЛЯХА СЕ!!!

В Очите МУ...

 

ПЕЧАЛ

~&~*

 

Едно Небе ридаещо

Днес горко ПАДНА...

 

Въздъхна нежно

И ОСТАНА

~&~*

 

Остана нямо...

Поискало

ДА ГО УТЕША

~&~*

 

ААААХХХ!!!

 

КАК НЕБЕ СЕ УТЕШАВА!!!...

 

Когато ДНЕС...

Очите ми са...

Черна...

ТЪМНА...

Яма...

 

КАК НЕБЕТО ДА ТЕША!!!

Когато...

В Неговия скут

СТОЯ ПРИМРЯЛА!!!

 

ТЪЙ ЖАДНА!!!

ГЛАДНА...

 

ЖАДУВАЩА ЛЮБОВ...

 

ААААХХХХ!!!! ;(

 

КАК НЕБЕ СЕ УТЕШАВА

~&~*

 

Когато моите очи...

БЕЗДЪННА СА

И черна яма...

ИЗЛИВАТ СЕ БЕЗСПИР~*

В горещия ми скут...

 

НЕБЕТО ТИХО

ПАК ВЪЗДЪХНА...

Въздъхнах тихичко и аз~*

 

Във Облак-шал

За Него се превърнах...

Със вплетени умиращи цветя~*

 

ПРОКЪЛНАТА СЪМ...

Аз други да обличам...

 

Но гола все в Студа

Несрета да стоя...

 

Прокълната съм...

В скута свой...

Тревогите на другите

Със Нежност да теша~*

 

А свойте Чувства

В камък издълбан да сбирам...

БЕЗМЪЛВЕН КАМЪК-

Привързан към нозете ми

с верига...

С катанец як

До глезена ми прикован~*

 

Едно Небе...

ВЪВ СКУТА МИ ПОТЪНА...

 

Едно Небе...

Поиска да Го Утеша~*

 

ЗАВИХ ГО С ШАЛ...

Със себе си

ЗАВИХ ГО~*

Завих Го

С моята Душа...

 

Дал' стоплих Го...

В ОЧИТЕ МУ ПРОСВЕТНА~*

 

Целуна ме!

После успокоено То заспа...

 

А аз...

Длетото свое пак

В студената си длан

Пристегнах...

Стисках силно...

И дълбах във камъка...

ДЪЛБАХ!!!

 

16 октомври 2010 г

Л-Е

... стрито цвете

в камък издълбан...

 

http://www.vbox7.com/play:30d52956

© Л-Е Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??