Печалният мъдрец на вековете

27 февр. 2024 г., 07:39

Поэзия

522 3 2

ПЕЧАЛНИЯТ МЪДРЕЦ НА ВЕКОВЕТЕ

... понеже много бързо го живях, към своя край животът ми се носи,

Еклесиаст ми стри на пух и прах ченгелите на простите въпроси –

щом всеки жив човечец ми е брат, защо добрите дни тъй не дойдоха,

защо и аз бръмчах на този свят? – пчелица в гмежната му суматоха,

защо бе всичко "Суета сует!", къде ни чезнат смислите значими? –

дори и ужасът – да съм поет! – потъна в пепелак ненужни рими,

невям докато лях реки от пот за стиска сол и чер комат – огризка,

и – камъка си мъкнах цял живот, дали мравуняк с него не затиснах? –

и почести, пари, злата и власт, и колко прах от мен животът смете?...

Ще питам някой ден Еклесиаст! – печалният мъдрец на вековете.