26 мар. 2007 г., 00:38
Прекомерно ридаеш... проливаш сълзи.
Вразуми се накрая, скръбта укроти!
Какво като гасне голямата страст -
във дим се препъва красивият глас.
Обхваща те лудост, вакханкски ехти,
във танца на думите куцат мечти.
В поток от лъжи потиснати плуват
с отрова в очите и буца във гърлото.
Разхлабва се, пада предадена връзка -
любовната вярност от миг се прекъсва.
На пълна почивка увисва безмълвна,
в ръцете на мрака до пропаст се гмурва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация