Назад градът остана
и неговите пейзажи.
Гълъбите кълвящи
трохички по паважа.
Будката за вестници.
Вестникарят.
Бабите продаващи
лапад на пазара.
Паркът с пейките.
Влюбените двойки.
Усмихнатата в кафенето
сервитьорка.
Момичето, което сутрин
за автобуса тича.
И уличната котка,която
върху автомобила се препича.
Съседките на пейката
пред блока
Трафика в час пик…
Жесток е…
Момчето с
синия велосипед,
което често
си купува сладолед.
Младежът с китара,
който във неделя,
пред входа на метрото
иска нещичко
да препечели…
…зад мен градът остана,
пред мен - морето.
И плажа.
Мъгливо леко е.
Леко хладно.
Чайки обикалят,
може би са гладни.
Мирише на море,
на водорасли…
Слънце се показа!
И ето!
Пътека то направи
във морето!
© Ирен Все права защищены
Всичко, което ни заобикаля
някакви чувства в нас пали.
Което ни натъжава,
ако от нас зависи да го променим -
добре,
ако ли не -
по-добре да го обречем на забрава
а да помним това, което заслужава.