Зрее обич в зеница.
Плод завързва лозница.
Лека – полека едрее.
Случва се – да прелее.
Кипва, по своя си път
и опива пенливо дъха.
Утаява се сред плътта.
Стопля с устни мига.
Него изрича – за здраве.
Пие го, щом го забрави,
стиснала в клепки света –
до появата на солта.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Ожаднях...
Наздраве!