Хард е Киро, думи нямам!
(Ний сме пасмина голяма):
все сме гладни, все и жадни!
Един стане, други пък падне...
Абре, Киро, абе смайл* войводо?!
Що ни жалиш? Малко и немного
зимата ще ни с Господ-Бог опее.
Пролет китна иде! Ще намалеят
воплите за помощ. Няма страшно!
Умираме във времето сегашно...
Но в следовниците гняв възкръсва.
А пък ние... свикнахме на кръста! ...