Пепелище
Погуби ни препускащото време.
Отнесе ни във полюси различни.
Угрижени във тежкото си бреме,
живяхме някак чужди и себични.
Все бързахме. Къде ли ще отидем?!
Пропускахме най-мъничките щрихи.
Не чухме, не можахме да открием,
зовът на чувства, там, дълбоко скрити.
Летят, връхлитат буря след вихрушка...
Угасна пламък в топлото огнище.
Вратата тежка вятъра затръшна. ...