"Пеперудите отдавна отлетяха"...

целуна чЕлото ми и прошепна

Ще ме боли... - със сълзи на очи отвърнах аз.

 "Довиждане" си казахме и двамата,

когато спря последният наш валс...

Пред теб застанах със отворени криле...

Очаквах... Може би прегръдка.

Кристалите се борят с вечни ледове,

за да запазят пеперудената тръпка!

А ти? Изпитвал ли си щастието да летиш.

Да си обсебен. Да се любиш с утрото.

На облаче лИлаво за ден да поспиш!

Да се събудиш с на ангели песните!

И в тази глупава за теб война,

аз победих! Родих се! И съм пеперуда!

Живея кратко. Може сега да умра!

Сърцето нощем не спи. И е лудо!

...

Песента на кристали отеква в дъжда,

сиво-синкав дъжд от лед... Премръзнах.

"Волна е пеперудената моя душа!!!"

Изкрещях! Отлетях! И изчезнах!...

                                                   Лети, лети, мое малко утро. Аз ще съм там, за да погаля косите ти!...