Летейки плавно в небето,
красотата достигна земния праг
и падна от там без почести
в ковчега на жълтия свят.

Защо полетя нагоре към рая?
Защото няма окови за нея.
Правдиво загина обаче накрая
в устрема си там да живее.

Крилата и тялото вечни
да бъдат и бог да ги пази отгоре,
те не могат ръката да смажат,
защото тя е на Онзи покорен.

Така че всеки устрем „нагоре”
в падение жалко ще тлее.
Дори светът рая да стигне,
ще падне глухо, без да успее.