Regina_Hierro (Василена)
60 25
16 окт. 2007 г., 14:22

Пеперудата 

  Поэзия
976 0 15
 

ПЕПЕРУДАТА


Разкъсах ти крилете, пеперудо.

Ще смееш ли сега да полетиш?

Ще пърхаш ли след спомените лудо,

към слънцето ли пак ще се стремиш?


Крилете ти горят с безцветен пламък,

подобно на хартия с празен стих,

притиснати от миналото с камък.

Безумнице, крилата ти убих.


Единствено прашецът им се пръсна

на хиляди мънистени зърна.

А струните си слънцето откъсна

и се пречупи тъжно есента.


Сега ги няма есенните песни

на влюбените в лятото щурци.

Мълчат и се оттеглят безсловесни

вълните в свойте пясъчни дворци.


А ти лежиш, отнета от живота,

насилствено откъсната душа.

Крилете ти изгарят с тъжна нота

и няма да дочакаш сутринта.


*******


От кладата на късна бяла есен

избягаха две огнени крила,

възкръсна пеперудената песен

и се понесе жадно над света...


                                   16.10.2007

© Василена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??