13 дек. 2006 г., 00:03

ПЕРЦЕ 

  Поэзия
722 0 7

ПЕРЦЕ 


Небето - сякаш захарен памук,

а последните ята отлитат...

Ограбени в оголените буки

сиротни в мисли скитат

празните гнезда...

И танцува валс перце

бяло с вятъра и есента.

А птиците с криле

облаците галят...

към южни ласки отправени

клепките затварят

в мигове забавени.

И сещам валса на перцето

в погледа ти - извор синкав,

а то се стапя от сърцето ти -

било е първата снежинка...

 

                                

 

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??