9 февр. 2011 г., 13:10

Перце от гълъб 

  Поэзия » Другая
1120 0 22

Надничат хлевоусти дните –  влак по гарите ми пътни

с товар от рани живи,  свили спомени във чувствен бинт...

Нима бях аз... Любов изхвърлях в кофите крайпътни...

Животът предизвикваше ме  с жаден, омагьосващ  финт.

 

От звън на ветрове събуждах песен и душата ми ехтеше.

В  прегръдката на недолюбени мечти оставих дан...

Разлистваха очите ми черешата, която  все цъфтеше,

и  прелест нежна  тихо зрееше във мъжката ми длан.

 

И някак,  в утрин среброока - камък  ми катурна  пътя.

Разсече ме на порива камшика – свис със удар прям...

и трябваше във болката  да се  загубя - до безплътие,

за да намеря мъничко  перце от гълъб, скрито в храм...

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • великолепно стихотворение...и по форма,
    и по съдържание...Огнян, моите аплодисменти.
  • Любов изхвърлях в кофите крайпътни...
    Много ми хареса, а краят е запомнящ се!С поздравления!
  • Привет! Когато "изхвърляме любов във кофите крайпътни", често ни остава само болката, в която може да се "загубим до безплътие". Но не всичко е загубено... "перцето от гълъб, скрито в храм", ще бъде нашето щастие! Поздрави!
  • Прекрасен стих!
    Благодаря ти!
  • Роси, стоплят ме думите ти!
    Ани, осъзнаването винаги идва след водопад от въпроси
    Дани, с този прекрасен стих ме удари право в сърцето
    Ив, търсим, намираме и пак се губим в себе си, приятелю!
    Галина, думите ти светят в душата ми
    Благодаря Ви сърдечно!!!

  • Във храма ти се помоли,
    а после тихо си тръгни...
    Докато е жив човек, греши...

    Поздрав, Оги за прекрасния стих
  • Изящна поезия...
  • "и трябваше във болката да се загубя - до безплътие,
    за да намеря мъничко перце от гълъб, скрито в храм..."

    Болката и преодоляването и е вид осъзнаване.
    Силен финал!
  • Дали камшикът може да сломи,
    това, което носиш във сърцето?
    От слово храм чутовен сътворил
    във който лъч на истината свети.

    Много силен стих,Оги! Поздрави!
  • Намерил си това, което трябва, Оги! Поздрав!
  • Катя, Нина, Силвия, радвам се, че ми погостувахте!
    Светъл и усмихнат ден, дами!
  • Там е истината!Чудесен стих!
    Браво
  • Благодари на Господ че ти е пуснал отгоре перцето : )
    А сега сериозно : Много ми хареса!Браво!
  • Благодаря ви, приятели!
    Красив и усмихнат ден на всички!
  • Хубаво е,че си го намерил,Оги-"загубен в болката,до безплътие..."!
    Всъщност,точно това е истинското житейско предизвикателство!
    Поздрави и спокойна нощ!
  • Много силен, много красив, много ми хареса стихът ти. Поздравления и Благодарности!
  • ехе,Оги,страшен си...браво
  • "и трябваше във болката да се загубя - до безплътие,

    за да намеря мъничко перце от гълъб, скрито в храм..."
    Поздравления!
    Наистина прекрасна поанта!

  • Много е хубаво!Поздрави за стиха !
  • Ей,много си лудувал май!И страхотно си го описал,добре,че си срещнал перцето накрая!Усмивки!
  • Страхотна поанта!Закова ме!Аплодирам те,Поете!
  • "И някак, в утрин среброока - камък ми катурна пътя.

    Разсече ме на порива камшика – свис със удар прям...

    и трябваше във болката да се загубя - до безплътие,

    за да намеря мъничко перце от гълъб, скрито в храм..." Харесах!

Предложения
: ??:??