16 нояб. 2009 г., 00:50

Перде с илюзии 

  Поэзия » Белые стихи
984 0 3

Полупрозрачно

перде,

кацнали по него

белите цветя,

като илюзиите, които

пришиваме

към живота си, за да бъдем

по-щастливи.


 

Махам пердето от очите си

и реалността ги

пробожда,

цветята отлитат,

изпуснати от гравитацията.

 

Която сякаш е привлякла

цялото зло на вселената,

а красивото

е

безтегловно.


 

Уших си пердето

от фантазии

и

станах

безтегловен,

земята ме изхвърли,

а

небето

беше покрито

с

маргаритки.


 

Извиках силно!

А гласът ми беше

вятър,

поклащащ

белите

цветя

и

стана част

от сътворението,

превърна се в мисъл...

 

 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Безтегловно красиво е (:
  • красивото

    е

    безтегловно.

    от фантазии

    и

    станах

    безтегловен,


    Да разбирам ли, че красотата е само фантазия измислена от самите нас, за да прикрием реалната картина?И наистина ли вярваш,че илюзиите ни правят щастливи?Някак си се загубих в твоя свят на маргаритки и безтегловност,но все пак вярвам още, че някъде е останало поне малко красива реалност.Хареса ми макар и доста по-различно от обикновено.
  • Много добре пишеш.
Предложения
: ??:??