Пак повтарям тишината - днес е синя.
Търся тази малка перла от години...
Зърнах нежния седеф най- накрая.
Заприлича в миг на мен, зная:
Тези мънички мечти, кухи,
драскат режат под нозете, хрупат...
А излезе тази перла - черна.
Скрих я във сърцето и... прогледнах.
© Радка Миндова Все права защищены