11 авг. 2007 г., 18:32

Перспективи 

  Поэзия
669 0 7
 

Какво дойде до моята глава.

Сама си я надробих  таз попара.

Немила и недрага съм сега,

самотна, безработна и съм стара.

Дежурният коктейл „сълзи с ракия"

забърквах си, когато съм сама.

Сега, да искам, няма да го пия,

че в джоба нямам пуката пара.

Какво ли мога да работя вече,

да се избавя от такова състояние?

Дали да гледам мъничко човече,

за да изкарам свойто препитание?

Или да гледам и от мен по-болни

с условията в старческият дом,

да охкат и да пъшкат недоволни,

но пък ще имам сигурен подслон.

Ще има и парички - да си харча

и да посрещна  нужда най-крещяща.

Поне веднъж ще седна кротко в барче,

но и лечението трябва да се плаща.

Или домашната помощница да стана

в богат квартал, във богаташка къща,

не знам, но искам чиста пак да си остана.

Не искам да променям мойта същност.

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??