Чувал ли си песен, която да не пее,

да говори... 

Чувал ли си песен, която да не пее,

а само спомени да лее?

Чувал ли си, защото аз чух.

Не я разбирах, беше чужда...

Не я разбирах, но разбрах...

Пееше се за сърце, сърце разбито и ненужно...

Чувал ли си тази песен,

защото аз я чух.

Напомни ми на живота с теб прекаран,

напомни ми за онзи летен дъх...

Чух я веднъж, но я запомних.

Чух я и я запях.

Запях я като своя,

запях я и очи притворих.

Ти беше там, отново там в онова далечно лято,

онова далечно лято, почти изоставено.

Погледни нагоре и виж, птиците летят на ято,

отиват си така, както моето лице забравено...