И идва ден във който си отиваш,
че преходни сме всички в този свят.
Но в спомените нивга не умираш,
ако са спомени оставени със страст.
Сърцето ти безспирно ще да бие,
в целувка подарена във захлас.
И няма как, така, да се затриеш,
щом някой чака, да се върнеш пак.
А ясно е, ще станем всички прах!
Но част от нас отново ще живее,
в усмивките на нашите деца,
които чакат някой да запее.