Всеки път, някъде отвежда
до търсене на обич и желания,
не случайно някъде ни среща
до потъване в илюзии от мечтания.
И пак нахлува в неслучайни грешки
посред зима болката да сгрее,
да прегърне някого, човешко е
в търсенето през това безвремие!
Без да пита следва си посоката
да изплуват страх и обещания,
по - влюбено скача от преди
да излекува старите предания.
Събира си частиците изгубени
по трънливите незнайни пътища,
от спомени в които е изгубило
цялостта, през всички земни сънища.
Потънало в мрака в себе си навътре
сърцето правилния път намира,
опитност е търсило чрез грешките -
Да пее на своята сърдечна лира!
© Елеонора Крушева Все права защищены