Седейки насаме с мислите си,
не се ли питаш понякога как съм?
Нищо ли в дните ти
не носи песен от мен?
Толкова ноти създадох,
вдъхнах им толкова много живот,
толкова много спомени...
Никак ли до теб не достигат
понякога. Или... мислейки,
преглъщаш тежко и
оставаш приглушен с тях,
докато отминат....
© З. Райкова Все права защищены