Ах, люти са твоите рани, Родино,
и тъмни са много от твоите дни.
Най-страшното вече от тебе отмина,
доволен съм просто, че се съхрани!
От битки по пътя ти си уморена.
Горчеше ти в гърлото сухият хляб.
От свои и чужди ти си наранена,
дано си прескочила грозния трап!
Как искам да бъдеш добра и щастлива!
И да благоденства и твоят народ!
Да теглиш браздите във твоята нива
и пак да се радваш на своя живот! ...