24 мар. 2008 г., 10:14

Песен за Мъдростта 

  Поэзия » Философская
1524 0 11
Жадно търсех в мъдри книги
истини за същността.
Притчи, повести попивах
за човешката душа.

И разбрах на думи всичко,
овладях проповедта.
Знанието ме повдигна
и пораснах, полетях!

Мислех - време е да стигна
Храм, далеч от глупостта...
А неволно в мен повдигнах
само взискателността.

Всяка – знам – претенциозност
ме отделя от Духа,
а претрупаната сложност
храни мойта суета.

Сигурно съм днес невежа.
Tичам, гоня Мъдростта,
а не мога аз изглежда
да почина... да поспра.

Може би нетърпелива,
неспокойна съм, уви,
и дерзая как да стигна
в мен незримите лъчи.

Ако само се отпусна
и забравя за целта,
всички възгледи напусна –
ще ми стигне Радостта.

Ще ми стигне тази песен
днес отронена на глас.
Много книги май прочетох,
не прелистих свойта аз...

© Мария Радкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??