ПЕСЕН ЗА НЕДОСЪНУВАНИЯ ЖИВОТ
Но каквото изтече през моите пръсти, изтече.
Вече почнах пари да събирам за другия свят.
Да си купя костюм. И на мама да купя елече.
И да взема за тати две ризи от долния кат.
Да му носиш и вино. Налей му от крайната бъчва.
И да тръгнеш през август! – мама кротко в съня ми мълви.
Тук е много студено. Ела си. Недей ме измъчва.
И са жълти и тъжни студените Райски треви.
Ала аз ще се вържа на прага със седем синджира.
Ще крещя, че не искам пред портала със златен обков
да се мъчим взаимно и във всеки от нас да умира ...