Трепти свещта на масата поставена,
върти се пламъчето в пирует,
навън луната вече е изгряла -
облякла си е сребърен корсет.
Във всяка нощ, красива като тази,
в която златните звезди валят,
от някое дърво безшумно листче пада
и сам-само поема своя път.
© Боряна Пенева Все права защищены