... дали защото мислех другояче за всичкото, което предстои,
погледна ли навън, и ми се плаче, надявам цайси в розови бои –
навсякъде крадеж, погром, разруха, обвити кротко в медийна мъгла,
ветрецът на промяната не духа – и няма кой да развърти метла,
по БНТ, по БНР, по NOVA – мошеници! – ни водят за носа,
и няма нийде противоотрова за банкянската утринна роса! –
мълчи народа, кефи се във МОЛ-а и пак си пълни кошника с боклук,
а истината е една – и гола! – че нас като народ ни няма тук,
навред Андреи, Кобри, силикони, и пей, сърце със Пайнер издислав,
а мама ред по ред сълзици рони над левчето – и хлебеца корав,
лъжа и робство в цялата държава! – и ясно е, че Вождът е дебил...
Мълчи, Народе! – друсай се с Преслава, и забрави, че някога си бил.