Не забравяй никога ти песента,
песента, тя винаги идва последна,
дори да крачи до теб есента
със стъпките мокри, редки, безредни . . .
Песента е начало на дръзките думи
под весел, немирен, момчешки перчем,
загърбила грижа на палавник румен,
отдаден в игрите през дългия ден.
Куплети редят мечтаните рими,
припява им бойко жизнен рефрен,
куплетите свое послание имат,
куплетите търсят апел споделен!
Песента сбира приятели свои,
хванати дружно смели ръце,
тя бди над внезапните остри завои,
в ръцете стиснала блеснала цев!
Върви с песента на мечтата си бяла,
върви и не спирай под нейния звук,
във време без песен духът се предава,
до тебе тогава изправя се друг.
През дълги такива глухи години,
ти бавно си мъчил себе си, знай,
забравил за нея пребит ще преминеш
през куци пътеки към слепия край!
Затуй потърси прекрасната песен,
тя тебе ще води през бурни води
към бряг обетован, бленуван, чудесен,
с небето, което мечтите реди,
Не знаеш ли ти, песента долетява последна,
в отрудени дни, безпосочен живот
и есен безсилна със крачки безредни
ще чуе куплета на звънкия ход!
гр. София, 14.04.2017 г.
© Димитър Христов Все права защищены