Ти не поиска да имаш богати роднини. Мене избра. Поехме в живота нелек. Всичко, което успяхме сами да постигнем, другите имаха още от предния век. Баби и дядовци трупали в скрина, дълбоко, златни пендари, за техните внуци - врата. Ние разчитахме само на малките влогове и се тешахме със думата проста - съдба. Трудно ни беше, но златни години живяхме... С малко пари, ала с много голяма любов. Другите стискаха... Ние се смяхме и пяхме, за да забравим, че този живот е суров. Нищо не можем на внуците да завещаем. Нашата обич? Всъщност тя няма цена. Ако и те като нас на пари не залагат, ще са щастливи, със сигурност, чак до смъртта. Благи слова са им нужни и топли усмивки. Всички е мигове от голяма игра. Ала един на хиляда се ражда да мисли, тъй, както мислим ние сега. Нашите внуци навярно ще ни упрекват. "Скринът е празен" - ще кажат със яд. Ако греша, ще ми стане по-леко, че ще сме две на хиляда в света.